Уран е седмата планета от Слънчевата система. Открита е през 1781 година и се вижда се от земята без телескоп. Тя е четвъртата по големина в Слънчевата система. Уран представлява леден гигант, тя е най студената планета в слънчевата система, като минималната температура е -224 градуса. Ето какво представлява Уран заснет от Вояджър 2. Синьозеленият цвят на планетата се дължи на метана в атмосферата ѝ. Атмосферата на Уран съдържа водород, хелий, амоняк, метан и вода. Водата е в ниските облаци, а метанът в най – горния слой. Вътрешността на планетата е съставена от лед и скала. Бошуват ветрове със скорост до 900 км/час.

Меркурий
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето. Планетата се върти около слънцето и около остта си. Една обиколка около слънцето прави за осемдесет и осем земни денонощия. Една година на Меркурий е осемдесет и осем земни дни. Върти се много бавно. Едно завъртане около остта си прави за петдесет и девет земни денонощия. Значи продължителността на един ден на Меркурий е 59 земни дни. Има наклон на остта от 2 градуса.
Гледан от Земята, меркурий е сравнително ярък, но трудно може да бъде наблюдаван, защото е скрит от блясъка на слънцето. Може да бъде наблюдаван по време на слънчево затъмнение или рано сутрин и късно вечер, когато слънцето не е толкова ярко.
Сведенията за Меркурий са сравнително малко, тъй като с наземни телескопи може да се наблюдава само един осветен полумесец без много подробности. Първият от двата космически апарата, посетили планетата, е Маринър 10, който успява да заснеме около 45% от повърхността на планетата от 1974 до 1975 година. Другият апарат е МЕСИНДЖЪР, който достига околопланетна орбита на 17 март 2011 година, и има за цел да картографира и останалата част от планетата.

Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богиня от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества с Земята в миналото. И двете са създадени преди повече от четири милиарда години. Понякога е наричана Планетата-сестра на Земята. В средата на миналия век се е смятало, че поради сходството на Венера с земята, подходящото отстояние от слънцето там има течаща вода, буйна растителност и живот. Вероятно е имало преди милиарди години, но тръгва по друг път. В действителност там е най – неблагоприятното място за живеене. Човек ако се намира на Венера ще бъде премазан, задушен, изгорен и разяден.
Премазан от налягането от атмосферата, задушен от въглеродния диоксид, изгорен от температурата на повърхността и разяден от дъждовете от сярна киселина. Това е една разярена богиня и олицетворение на библейската представа за ада.

От земята тя може да се наблюдава непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога е смятана за звезда. Наричана е Зорница и Вечерница. Намира се на разстояние от четиристотин и два милиона километра от земята.

Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система. То представлява почти идеална сфера, съставена от гореща плазма и магнитни полета. Диаметърът му е около 1 392 000 km, близо 109 пъти по-голям от този на Земята, а масата му съставлява около 99,86% от общата маса на всички планети в Слънчевата система. Затова държи с огромната си гравитация планетите, обикалящи около него. Изграден е от водород 66%, хелий, и други по тежки елементи като желязо, злато, неон и други. Това съотношение се променя с времето. От нас се намира на около 150 млн км
Видимото му излъчване е най-силно в жълто-зелената част на спектъра, но реално цветът му е бял. От повърхността на Земята то обикновено изглежда жълто, заради разсейването на синята светлина в атмосферата. Изследванията показват, че температурата на повърхността му е около 5500 °C. Какво става там? В следствие на високата температура и огромното налягане в ядрото му  е отключен ядрен синтез. Водородните ядра се сливат и превръщат в хелий. При това сливане на ядрата се  отделя огромно количество енергия под формата на светлина, топлина и радиация. Това става в центъра на звездата. Цялата маса на звездата се преобразува в нови елементи бавно.
Нашето Слънце свети вече около 5 милиарда години и ще продължава да свети още толкова, преди водородът в него да се превърне в хелий. В своето ядро Слънцето преобразува по този начин 620 милиона тона водород всяка секунда.

Млечният път – името на нашата галактика. Тук в един от ръкавите се намира слънчевата система, земята, нашият дом. Разстоянията са изключително големи, затова те се измерват в светлинни години – това е разстоянието, което светлината изминава за една година. От единия край до другия ще са й необходими около 100 000 години. Звезди, звезден прах, мъглявини, газ, черни дупки, убийствена радиация и гравитация в невъобразим мащаб . Броят на звездите  тук е около 200 милиарда, като най – близката е на 4 светлинни години. Човек за да стигне до нея ще са му необходими 70 000 години. Млечния път е стара галактика, най старата открита звезда е на 13,7 млрд години, почти колкото възрастта на вселената. Тук присъстват химичните елементи от цялата Менделеева таблица. Най – леките водород и хелий до най –тежките злато и желязо. Всички те се раждат тук след смъртта на някоя звезда.

Марс – червената планета. Четвъртата планета от Слънчевата система. Ето какво представлява повърхността на Марс заснета от марсоходите на НАСА.
Осеяна с камъни, планини, пясък, пустини, долини и полярните шапки. Няма живот. Голяма част от повърхността на Марс е равнинна. Най-гладките места в слънчевата система. На Марс се намира най-високият планински връх в Слънчевата система – Олимп. Висок 27 км. Това е било в миналото вулкан, станал толкова висок поради малката гравитация.  Вижте тези канали
В миналото погрешно се е смятало, че тези канали са плод на марсианска цивилизация.
Периодът на завъртане и смяната на годишните времена на Марс много наподобяват земните.