ВСЕЛЕНАТА
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство. Тя се състои от три пространствени и едно времево измерения. Не бива да се изключва възможността за съществуването на повече измерения и много по-сложни връзки между тях. Вселената е всичко, което може да се наблюдава или има основание да се допусне. Изучаването ­й е предмет на философията и космологията, която се занимава с произхода, строежа и еволюцията на вселената. Трябва да се отбележи, че някои учени, предлагат различна терминология и дефиниция, приемайки модела на мултивселената, според който нашата вселена не е сумата от цялата енергия и материя, а просто една от многото отделни вселени, които могат да съществуват паралелно и независимо една от друга. За да придобиете представа за размерите на вселената Ви показвам снимка на телескопа „Хъбъл“, която показва различни видове галактики, всяка от които се състои от милиарди звезди. Далечни светове, до които никога не ще отидем. В долния ляв ъгъл е показана еквивалентната на снимката площ от небето.

ЮПИТЕР
Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Тя е пета по ред и е отдалечена на 778 000 000 от слънцето. Тя е газов гигант. Юпитер и другите газови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун) са известни още като юпитероподобни планети, планети-гиганти. Погледнат от Земята, Юпитер е най-яркият обект на нощното небе след Луната и Венера.

Основната част от общата му маса е водород, една четвърт от масата му се състои от хелий. Наличието на скалисто ядро, съставено от тежки елементи не е потвърдено, но е възможно такова да съществува. Бързото околоосно въртене на планетата ѝ придава формата на сплеснат сфероид. Външната атмосфера е видимо разделена на различни пояси в зависимост от географската ширина и отдалечеността им от екватора, като в преходните области между поясите постоянно се образуват циклони и бури. Една такава буря е Голямото червено петно, огромен ураган, чието съществуване е регистрирано още при първите наблюдения на планетата през 17 век. Планетата има почти незабележим пръстен от прахови частици, както и изключително мощна магнитосфера. Регистрирани са 79 луни, от които най-голямата – Ганимед. Тя е с по-голям диаметър от Меркурий.
Юпитер е известен на човечеството от древни времена и присъства в митологиите на много култури.
Планетата има диаметър 11 пъти по-голям от земния, а обемът му е 1300 пъти повече от земния. Понякога бива наричан „неуспяла звезда“. Въпреки размерите му, извън Слънчевата система са открити планети дори с още по-големи размери. Счита се, че Юпитер има максималните размери, при които едно планета в чието ядро не протичат термоядрени реакции може да достигне. Ако планетата е по-масивна, около 70 – 75 по тежка, то във вътрешността ѝ ще започнат да протичат термоядрени реакции и планетата ще се превърне в звезда.

Уран е седмата планета от Слънчевата система. Открита е през 1781 година и се вижда се от земята без телескоп. Тя е четвъртата по големина в Слънчевата система. Уран представлява леден гигант, тя е най студената планета в слънчевата система, като минималната температура е -224 градуса. Ето какво представлява Уран заснет от Вояджър 2. Синьозеленият цвят на планетата се дължи на метана в атмосферата ѝ. Атмосферата на Уран съдържа водород, хелий, амоняк, метан и вода. Водата е в ниските облаци, а метанът в най – горния слой. Вътрешността на планетата е съставена от лед и скала. Бошуват ветрове със скорост до 900 км/час.

Меркурий
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето. Планетата се върти около слънцето и около остта си. Една обиколка около слънцето прави за осемдесет и осем земни денонощия. Една година на Меркурий е осемдесет и осем земни дни. Върти се много бавно. Едно завъртане около остта си прави за петдесет и девет земни денонощия. Значи продължителността на един ден на Меркурий е 59 земни дни. Има наклон на остта от 2 градуса.
Гледан от Земята, меркурий е сравнително ярък, но трудно може да бъде наблюдаван, защото е скрит от блясъка на слънцето. Може да бъде наблюдаван по време на слънчево затъмнение или рано сутрин и късно вечер, когато слънцето не е толкова ярко.
Сведенията за Меркурий са сравнително малко, тъй като с наземни телескопи може да се наблюдава само един осветен полумесец без много подробности. Първият от двата космически апарата, посетили планетата, е Маринър 10, който успява да заснеме около 45% от повърхността на планетата от 1974 до 1975 година. Другият апарат е МЕСИНДЖЪР, който достига околопланетна орбита на 17 март 2011 година, и има за цел да картографира и останалата част от планетата.

Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богиня от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества с Земята в миналото. И двете са създадени преди повече от четири милиарда години. Понякога е наричана Планетата-сестра на Земята. В средата на миналия век се е смятало, че поради сходството на Венера с земята, подходящото отстояние от слънцето там има течаща вода, буйна растителност и живот. Вероятно е имало преди милиарди години, но тръгва по друг път. В действителност там е най – неблагоприятното място за живеене. Човек ако се намира на Венера ще бъде премазан, задушен, изгорен и разяден.
Премазан от налягането от атмосферата, задушен от въглеродния диоксид, изгорен от температурата на повърхността и разяден от дъждовете от сярна киселина. Това е една разярена богиня и олицетворение на библейската представа за ада.

От земята тя може да се наблюдава непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога е смятана за звезда. Наричана е Зорница и Вечерница. Намира се на разстояние от четиристотин и два милиона километра от земята.

Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система. То представлява почти идеална сфера, съставена от гореща плазма и магнитни полета. Диаметърът му е около 1 392 000 km, близо 109 пъти по-голям от този на Земята, а масата му съставлява около 99,86% от общата маса на всички планети в Слънчевата система. Затова държи с огромната си гравитация планетите, обикалящи около него. Изграден е от водород 66%, хелий, и други по тежки елементи като желязо, злато, неон и други. Това съотношение се променя с времето. От нас се намира на около 150 млн км
Видимото му излъчване е най-силно в жълто-зелената част на спектъра, но реално цветът му е бял. От повърхността на Земята то обикновено изглежда жълто, заради разсейването на синята светлина в атмосферата. Изследванията показват, че температурата на повърхността му е около 5500 °C. Какво става там? В следствие на високата температура и огромното налягане в ядрото му  е отключен ядрен синтез. Водородните ядра се сливат и превръщат в хелий. При това сливане на ядрата се  отделя огромно количество енергия под формата на светлина, топлина и радиация. Това става в центъра на звездата. Цялата маса на звездата се преобразува в нови елементи бавно.
Нашето Слънце свети вече около 5 милиарда години и ще продължава да свети още толкова, преди водородът в него да се превърне в хелий. В своето ядро Слънцето преобразува по този начин 620 милиона тона водород всяка секунда.

Млечният път – името на нашата галактика. Тук в един от ръкавите се намира слънчевата система, земята, нашият дом. Разстоянията са изключително големи, затова те се измерват в светлинни години – това е разстоянието, което светлината изминава за една година. От единия край до другия ще са й необходими около 100 000 години. Звезди, звезден прах, мъглявини, газ, черни дупки, убийствена радиация и гравитация в невъобразим мащаб . Броят на звездите  тук е около 200 милиарда, като най – близката е на 4 светлинни години. Човек за да стигне до нея ще са му необходими 70 000 години. Млечния път е стара галактика, най старата открита звезда е на 13,7 млрд години, почти колкото възрастта на вселената. Тук присъстват химичните елементи от цялата Менделеева таблица. Най – леките водород и хелий до най –тежките злато и желязо. Всички те се раждат тук след смъртта на някоя звезда.

Марс – червената планета. Четвъртата планета от Слънчевата система. Ето какво представлява повърхността на Марс заснета от марсоходите на НАСА.
Осеяна с камъни, планини, пясък, пустини, долини и полярните шапки. Няма живот. Голяма част от повърхността на Марс е равнинна. Най-гладките места в слънчевата система. На Марс се намира най-високият планински връх в Слънчевата система – Олимп. Висок 27 км. Това е било в миналото вулкан, станал толкова висок поради малката гравитация.  Вижте тези канали
В миналото погрешно се е смятало, че тези канали са плод на марсианска цивилизация.
Периодът на завъртане и смяната на годишните времена на Марс много наподобяват земните.